Безусловният Базов Доход ще те накара да се влюбиш в правителството. Моля!?

Правителството не струва. Инфраструктура – няма. Здравната система не работи. Политиците, медиите, дори и шоубизнесът не струват. Ти ги мразиш всичките въпреки, че всъщност има и честни хора, които се опитват да подобрят тези неща, като отделят време и усилия те да работят в твоя полза. Разбира се, това просто не се случва в момента и любовта, която някога си имал към държавата си, събира прах между страниците на някой учебник по история.

Все още, обичаш природата на страната си – езерата, реките, планините, птиците и цветята. Обичаш и хората, обикновените хора, които се борят с ежедневните грижи и все пак успяват да ти се усмихнат, да споделят нещо или просто да те поздравят. Чувстваш се свързан с тези хора и знаеш, че точно такава връзка няма да имаш където и другаде да отидеш по света.

От домът по-хубаво няма.

Но домът е там където има надежда.

За теб, тук, вече надежда няма и си мислиш: “Може би има надежда на друго място…”, всъщност това е истинската сила, която задвижва този, който напуска държавата си с цел да намери по-добро място за живот. Може би 90% от тези хора, просто търсят по-високо платена работа, с която да издържат себе си или семейството си. Културните различия не са толкова непреодолими, когато стомахът ти е пълен и притежаваш финансова стабилност и сигурност. Парите не могат да ти купят щастие, но те дават надежда и сигурност, а много от хората биха се задоволили и само с тях.

Прекъснатата връзка с родината, обаче остава. Още от най-ранна възраст, ти си бил възпитаван да я обичаш и да обичаш всичко свързано с нея, дори и тя не винаги да е била права, но това е съвсем друга тема. Фактът е, че да, много хора обичат да пътуват до далечни места, да срещат нови култури и лайфстайл, може би дори да се установяват за известно време по тях, за да вкусят истинският начин на живот на тези най-различни култури и места, но техните сърца и умове винаги ще копнеят да се завърнат на това едничко място, с което са се свързали още от най-ранното си детство.

Не съм академик, опитвам се да използвам здравия разум, до колкото го имам и собствената си гледна точка на нещата по тази тема. Аз не обичам правителството си – мразя го. То не ми е дало нищо. Кара ме да работя безсмислени работи (даже и тия трудно се намират вече), за да получавам безсмислена заплата, която да покрива разходите ми, които имам, за да ходя на безсмислената работа. Нямам пари в банката и най-доброто нещо е, че не им се вързах да им тегля и от кредитите. Аз не обичам правителството си. Мразя го. То изгони всичките ми приятели от тук. То разруши живота на моите съседи, моят живот, животът на всички нас – независимо тук или в чужбина. То трябваше да бъде нашето правителство, демократично правителство, което да изправи тази държава на крака след 45 години изолация. Какво по дяволите се случи? 25 години по-късно, къде сме ние? Никъде. Няма пътища, няма здравеопазване, няма индустрия, няма цел, няма бъдеще. Но нека се върнем на темата:

Аз наистина искам да обичам правителството си, защото обичам родината си.

Проблемът е там, че не можеш да обичаш нещо, което смяташ за препятствие (бюрокрация). Не можеш да обичаш нещо, което е толкова дълбоко оплетено в мрежа от проблеми (корупция, изкуствени конфликти, липса на експертност), които само си създава, че основни негови функции, като образование, здравеопазване и социално осигуряване, потъват все по-надолу и спират да работят в полза на всички. Просто не е възможно. Ето какво е възможно по мое мнение:

Мисля, че е възможно да получаваш Безусловен Базов Доход – месечен, паричен превод, просто защото твоето правителство… ами просто, защото твоето правителство те обича… или поне трябва да те обича… принципно.

Луда идея, нали?!

“Твоето правителство те обича.” – Какво ще кажете за това, а? Голям обрат, нали?

“Моето правителство ме обича!? Мен!?” – помислете малко върху това.

“Моето правителство ме обича! Току що ми даде пари, ей така!”

Ехаа! Можете ли да си представите, а?

Аз мога.

Представете си, че родината ви е първата държава, която установява такава инвестиционна програма насочена към гражданите си. Бихте ли се гордяли? Как би ви накарало това да се чувствате, ако получите подобна любов и увереност от правителството си, за вас, индивидуално и безусловно, как ще ви накара да се почувствате? Ще ви накара ли да се почуствате по-цивилизовани, по-отговорни, по-ценени и обичани от нещото, което всъщност трябва да ви цени, обича, да ви служи и да ви пази?

Аз така бих се почуствал.

Знам, че ще изпитам отговорността да докажа, че си заслужавам. Знам, че няма да избягам с първия паричен превод и никога да не се върна, защото искам или не, това е моето място, това е моят дом и моята родина. Това е единственото място на тази Земя, към което аз ще се чувствам най-привързан, докато съм жив. Точно така! Ще е гордост да подобрявам това място за бъдещите поколения. Да, точно така! Ще ми харесва да го правя просто, защото няма по-висша цел в живота от тази. Идващите поколения са НАШИТЕ поколения, ние ще бъдем съдени от тях не по това как сме заварили мястото, а по това как сме им го оставили.

Време е да размътим водата.

Тези на власт, имат властта и възможността да обърнат посоката. От тях зависи да направят така, че да работи. Ние се уморихме и разболяхме да сме болни и уморени постоянно. Ние, като граждани трябва да изискаме правото си на любов. Ние трябва да вярваме, че правителствата ни вярват в нас. Във всеки друг случай изхода е неприятен, както сме били свидетели в миналото.

Идеята за Безусловен Базов Доход е най-прогресивната идея, която може да се приложи и да заработи веднага и навсякъде. Стига мерки за “затягане на коланите” и мантрата от миналото за “повече работни места”. В информационната ера сме и успяхме да кацнем на шибана комета, по дяволите! Представете си какво още можем да постигнем, ако ни се отдаде шансът и възможността да отказваме безсмислени работни предложения.

Домакинството е работа! Да отглеждаш деца е работа! Да създаваш красиви картини е работа! Ние никога няма да спрем да се развиваме, да откриваме, да създаваме и произвеждаме, да проектираме и да прилагаме, да прогресираме и да еволюираме, но настоящият модел е този, който ни бави, този който ни държи бедни и недохранени, апатични и безразлични, загрижени за собственото си оцеляване и базови нужди – бреме, а не благословия. Никой не може да приема това повече. Никой не иска да бъде бреме – дори и за държавата си.

Не са виновни хората, че мразят правителствата си. Не е тяхна вината, че не могат да участват, като равни граждани в обществото, политическият и социален живот. Вината е в правилата, които ни управляват и които са ни наложени от нашите правителства. Правила, които са вече неадекватни към настоящият момент. Студени, индустриални, догматични, автоматични правила, които превръщат хората в машини. Жънеш каквото посееш, но ние не сме машини! Ние сме човешки същества и държим да бъдем третирани, като такива!

Базовият Доход е човешко право! Така, че скъпи правителства покажете ни любовта си…

или очаквайте добре отгледаната ни омраза!

Хората се произнесоха. Машините са уморени. Сериозно… правителство – имаш нужда от спешна помощ.